Според последни изследвания проведени сред учени, бизнес лидери и технологични разработчици, Интернет ни прави по-интелигентни. Избраните 900 експерти, анкетирани за представения миналия петък доклад на Pew Internet The Future of the Internet IV, са били помолени да споделят вижданията си за начина, по който Интернет ни влияе – сега и през следващите 10 години.

Повечето от анкетираните смятат, че Интернет подобрява и ще подобрява писането ни, четенето ни и като цяло набора ни от знания. Разбира се има и такива, които напълно отхвърлят тези виждания. По думите на Яна Андерсън, съавтор в проучването и директор на центъра Imagining the Internet „трима от четирима експерти твърдят, че използването на Интернет увеличава човешката интелигентност и според две-трети от учените наличието на Интернет е подобрило четенето, писането и знанията ни.” Г-жа Андерсън не отрича обаче, че „все още има много хора, които са критици на въздействието на Google, Wikipedia и други онлайн инструменти”.

През лятото на 2008 г. писателят Ник Кар написа противоречива статия за американското списание The Atlantic озаглавена „Прави ли ни Google по-глупави?”. В доклада Pew Internet, към експертите е зададен същия въпрос. Повечето не са съгласни с това, че сърфирането из уеб сайтовете намалява способността ни да се концентрираме. Според тях Google ни помага да бъдем по-информирани и креативни.

Докладът дава отговор и на други ключови въпроси като този дали Интернет ще засили или отслабне нашите способности за писане. Въпреки, че 65 % от анкетираните смятат, че тези умения се подобряват, благодарение на мрежата, някои експерти осъждат неграмотния стил на писане в уеб пространството. „Правописът и граматиката са кошмар. Хората не смятат за нужно да преглеждат писмото или съобщението преди изпращане и да го редактират, ако се наложи.”, пише Ребека Маккинън от Princeton Center for Information Technology Policy. „От друга страна Интернет подобри способностите ми за четене и писане на китайски. Фактът, че мога да смесвам визия, звук и текст при аргументация или разказване на някаква история, подобрява ефективността на работата ми”.

Изследването разисква въпроса за това дали повечето горещи изобретения са били очаквани или много от тях идват изневиделица. Повечето от експертите смятат, че джаджи и проложения, предназначени да улавят нашите мисли и въображения през следващите 10 години ще бъдат изключително неочаквани и изненадващи, дори и за по-напредничавите новатори. Но отново, много от запитаните са дали свои отговори и са предложили свои собствени идеи за това какво е възможно да видим до 2020 г. „Правилният отговор е комбинация от двете", пише професорът Дейвид Кларк. „В пространството от произведения можем да видим много от това, което ще се случи през следващите няколко години: повсеместното наличие на сензори и задвижващи механизми, кибер-кола, различни видове импланти и прото-киборг елементи Пространството на приложенията обаче е по-трудно за предсказване.”

Дали през 2020 г. Интернет пространството все още ще бъде безплатно и неограничено или ще има по-голям контрол на информация? На този въпрос 61 на сто от експертите отговарят, че основните Интернет принципи за отворен и свободен достъп на информация ще надделее. При други учени се усеща по-песимистичен тон, страхувайки се, че държави като Китай и Иран ще се опитат да продължат да запазят властта чрез контролиране на Интернет. "Струва ми се, че националните държави неизбежно ще се опитват да упражняват по-голям контрол над Интернет", пише Хал Вариан, главен икономист в Google. "Въпреки това, аз мисля, че тези промени ще бъдат сравнително малки, така, че достъпът до Интернет ще остане относително свободен."

Един от важните въпроси, разгледани в доклада, е дали онлайн потребителите ще останат относително анонимни и през 2020 г. Само 55 % от анкетираните смятат, че повечето онлайн потребители ще останат анонимни при сърфиране и общуване в мрежата. Голям процент от експертите остават песимистични по този въпрос.